Обратно в час — Част 3
В предишните части стана ясно как започна всичко и нещата с които се сблъскахме челно, от другата страна, вече като преподаватели, а именно — преписвания, изпитвания и подход с предаването на материала. Малката възрастова разлика също си оказа влияние.
А сега малко за динамиката и иструментите…
Elsys Teacher Tools
Още първата година, след като започнахме с домашните се роди идеята за автоматизация на проверяването им. Тогава “търкаляхме” 2 паралелки от по около 28 човека и простата сметка иглеждаше някак така:
2 (паралелки) * 28 (човека) * 10 (домашни приблизително) * 3 (задачи средно) = 1,680
1,680 * 3 (минути на проверка) / 4 (преподавателя) = 1,260 минути/човек
Времето за проверка трябваше да бъде намелено възможно най-много. Понеже в него влизаха доста рутини действия, един от нас се захвана да напише проста програма, която да поеме поне това бреме вместо нас. През годините това, разбира се, претърпя големи промени и подобрения.
Също така бройката на хората, които водихме курса, се променяше дори в рамките на учебен срок. Впоследствие паралелките станаха четири — сметките се изменяха постоянно.
Прогрес
Използвахме времето спечелено от по-бърза проверка за организацията на курса. Задачи тук, условия там, предаване на домашни на трето място, въпроси на имейлите на всеки от нас. Кода от контролните, учениците първо ни го пращаха по електронните пощи, ама това са още 50 писма. После с помощта на Google Scripts започнахме да ги пазим при другите материали. Сещате се… Появи се Google Group където на един адрес учениците можеха да ни пишат и кореспонценцията се виждаше от всички нас и можехме да балансираме като всеки от нас имаше възможността да отговаря когато може. Така чакането от другата страна намаля.
Абе в крайна сметка намириса на…
Проблем №2
Започнахме да се ширим на много места — GitHub, Google Drive, Google Documents, Google Scripts, Google Groups, Сайта на Любо в който беше като начална точка с линкове към всички останали страници и документи. Списъка приключва с имейли и Moodle — който използвахме до едно време за периодични тестове.
Някои неща много ни допадаха, други бяха прекалени за целите и започна итерация по оптимизиране и престроктуриранe.
Изхвърлихме Moodle лека-полека, защото така или иначе имаше проблем с хостването му, достъпа и други неща. Хареса ни посоката в която бяхме тръгнали с GitHub и фокусирахме там. Google Drive и Google Groups останаха, нямаше как. Направихме формичка за записване в курса, данните от които използвахме за автоматичното създаване и свързване на профили. Къде?!
Lifebelt или по-скоро Litebelt
Our lifebelt as a teachers… (lite version)
Спасителният пояс се появи като идея, след като на ръка проверявахме по стотина pull-request-a на седмица ако не и повече. Все пак всички домашни се предаваха по този начин в GitHub. Преподавателите имахме за задача, да видим дали файловете са наименовани правилно, дали са в правилни папки структурирани и дали учениците не предават чужди домашни. Преглеждахме бая неща. Чак след това се merge-ваха и се пускаше старият познат скрипт който проверяваше. Точките ги въвеждахме на ръка.
Вдигнахме едно уеб приложение, които разчиташе на набор от предефинирани правила, GitHub и Google Drive API-тата. Наляхме полу-автоматично профилите на учениците и ги свързахме:
ученик — GitHub — Litebelt — Google Drive
По някое време цялото нещо тръгна, при това доста успешно. За един учебен срок нашият GitHub Bot — Генади успя да провери около 800 предадени работи. Ние да сме проверили на ръка 200. Генади се грижеше за валидацията, пускането на скрипта, оценяването и навсичкото отгоре пишеше и точките (оценки) на учениците в един документ. Бяхме го направили една идея умен и се справяше дори със оценяването на закъснели домашни, което се смяташе по формулата
точките * 0.7 за всяка пресрочена седмица
и с домашни предавани по няколко пъти.
Ето тук може да видите какви коментари получаваха учениците за домашните си работи. (избрах случайна домашна работа)
